Bulgarian Recordings

дам
дом
дам
дар
дам
дом
джаз
мас
джин
фин
зар
бар
купа
купя
легна
жегна
мек
лек
сит
нит
сол
гол
тук
лук
тъп
пъп
фин
син
цел
гел
чам
сам
чар
бар
чар
фар
шала
зала
шеф
лев

Случвало се е да няма лев и кво да губя.
Случвало се е да чакам края в тебе влюбен.
Случвало се е да изпитвам страх от тъмното.
Случвало се е дори да удрям дъното.

1. Приятелят ми ще дойде в сряда.
2. Аз съм роден през юли 1989.
3. Сестра ми ще започне нова работа през март.
4. Къде ще си на 27-и февруари ?
5. Чичо ми ще се жени през май.
6. Можеш ли да отидеш до банката в 8.30 сутринта.
7. Работиш ли през уикенда ?
8. През зимата много хора ходят на ски.
9. Майка не е тук в момента.
10. На Нова година, ще сме вкъщи.
11. Аз имам среща с г-н Иванов на 5-и март.
12. Автобусът пристига в полунощ.
13. Аз ставам в 6. 45 всяка сутрин.

В апартамент номер 2 живее Иван. Той е готвач и работи много.
Семейство Христови живеят в апартамент номер 3. Те са учители и имат бебе. Бебето се казва
Сашко.
В апартамент 4 живее Лидия. Тя е на 28 години и е лекар.
В апартамент номер 5 живеят китайци. Те са мъж, жена и две деца. Те имат магазин в квартала.
Юлия живее в апартамент номер 6. Тя е от Русия и работи като архитект.
В апартамент номер 7 живее леля Катя. Тя е на 55 години. Леля Катя има три котки.
В апартамент номер 8 живее един турчин. Той е студент по медицина.
Апартамент номер 9 е празен.
В апартамент номер 10 живеят един художник и един актьор. Те имат куче.

Магазинът отворен ли е?

Бог да те благослови

Кое е това момиче?

Как се казвате?

Какъв е по народност?

Не чувате.

Кои са те?

Запознайте се.

Какво учиш?

Уча български езук.

Имам въпроси.

Зная малко.

На вратата се звъни.

В Солун живея в голяма и хубава къща.

Къде отиваш?

Откъде идваш?

Не си спомням.

Нямам лекции.

Каква е тя?

Тя е проподавателка.

Следвам психология.

Аз съм преподавател.

Как се пише това?

Какво носиш?

Коя е тя?

Търся проподавателката.

До виждане!

Тетрадката е на масата.

Чакам ги.

Харесвам я.

Обича ме.

Много часовници

Тя отива в университета.

Часът е точно девет.

Колко е часът?

Часът е девет и десет.

Часът е девет и полпвина.

Часът е девет и трийсет.

Часът е десет без петнайсет.

Часът е десет без четвърт.

Сутринта петел изкукуригва. Иван се събужда, Слънцето вече е огряло. Той се разбужда. Иван отива в банята. Той завърта кранчето на чешмата и се измива. Иван е свеж отново.

Той слиза на долния етаж за закуска. Майка му му казва: "Добро утро!"

Иван отговаря: "Добро утро!" След това той си намазва сандвич с масло. Той поставя две парченца сирене отгоре. Сандвичът е много вкусен.

Иван трябва да си вземе чантата. Сега той може да отиде на училище заедно с Мария. И двамата посещават едно и също училище.

"Здравей. Как си?" пита Мария.

"Много добре!" казва Иван с усмивка. "А ти как си?" пита Иван.

"Горе-долу. Аз съм много изморена." казва Мария. Те заедно влизат в класната стая.

Учителката закача карта на света на стената. "Кои държави знаете вече?" пита учителката.

Мария посочва с пръст във въздуха. "Онзи ботуш. Това в Италия! Моята баба живее там." казва Мария.

Учителката се обръща и пита: "Някой друг знае ли друга държава?"

"Онзи голям остров. Това е Австралия" извиква Динко.

"В онази държава има много кенгурута." казва учителката, След това учителката ита: "В коя държава се намира онази голяма стена?"

Всички деца се провикват: "Китай!"

"Да. Това е 'Китайската стена' и е много стара!" Учителката поглежда към класа си и пита: "В коя държава се намират пирамидите?"

"Те се намират в Мексико!" казва Иван.

Целият клас започва да се смее; "Не. Те се намират в Египет." казва Мария.

"И в двете държави има пирамиди, въпреки че аз имах предвид тези тези в Египет." Учителката минава покрай чиновете. Тя гледа дали учениците вписват тази информация в тетрадките си. "Само още един въпрос; в коя държава хората ядат много франзели и пият много вино?"

"Във Франция!" извиква Найден.

Учителката е доволна. Тя изпраща учениците навън. Те са в междучасие.

Иван и Мария са в градината. Времето днес е хубаво, много е топло. Но вчера беше много студено! Тогава те не можеха да играят навън. Иван и Мария много обичат да играят, те винаги играят заедно в градината пред голямата къща.

Иван е малко момченце на шест години. Малкото момиченце е неговата сестра, тя е на пет години. Иван има малко куче, кучето е също в градината сега. Кучето обича да играе с двете деца. Кучето е много радостно сега.

А Мария има ли куче? Не, Мария няма куче, тя има котка. Но котката е в къщата, котката спи.

Майка им е в къщата с котката, тя гледа през прозореца как Иван и Мария играят. Иван бързо бяга до голямо старо дърво, той се крие от Мария. Знаете ли защо? Мария седи и закрива очите си с ръце. Тя не вижда нищо, тя брои. Защо тя прави това? И какво прави Иван зад дървото?

Това е игра. Когато Мария е приключила с броенето, тя се оглежда. Тя търси Иван: къде ли е отишъл? Видяхте ли го?

Мария не знае къде е Иван. Тя пита кучето: "Видя ли Иван?" Но кучето, разбира се, не може да говори! Така че Мария не получава отговор на въпроса си. Хората никога не получават отговор когато говорят с кучета.

Мария поглежда към майка си зад прозореца, майка й се смее. Мария мисли, че тя е видяла къде Иван е отишъл: "Кажи ми къде е Иван?" - казва тя на майка си. "Не Мария, не мога да ти кажа." - тя отговаря. Въпреки че тя вероятно знае къде е Иван, тя не иска да каже.

Мария върви бавно през градината. Тя все още се опитва да намери Иван. Тя поглежда под масата и под столовете, но Иван не е там. Тя поглежда навсякъде, но не може да намери Иван.

Тогава тя чува звук, той идва откъм голямото старо дърво. Възможно ли е това да е Иван? Ето го този звук отново! Тя се вслушва. Не е птица или пък друго животно. Сега тя го чува добре. Това трябва да е Иван!

Тогава тя вижда и малка ръка и когато се приближава тя вижда също и главата му! Тя се смее и казва: "Намерих те!". И двамата са весели и отиват в къщата, време е да похапнат, а също и да пийнат малко вода.

Топката се търкаля по протежение на пътя.